Казвам се Павлина, но за всички съм Поли.
Не се подвеждайте по снимката, на живо съм още по-взискателна.
Занимавам се със спорт и танци, откакто се помня. Помня аеробиката на Джейн Фонда, танците от Флашданс и Мръсни танци, гимнастиките на Синди Крауфорд и Калан Пинкни.
Eстествено, съвременните методи на трениране са съвсем разлчини, но основата си остава – нека е в група, нека е забавно, нека е разнообразно. Без това да означава безсмислени упражнения, компромис с качеството и професионалния подход.
Обичам да превръщам груповата тренировка в място за приятелство и доверие, пространство за усмивки и възнаградени усилия, време за грижа за себе си.
За мен движението е ежедневна нужда, но и щастие, удовлетвоерение, предизвикателство. И моята мисия е да споделям тази нагласа, това отношение към тялото си, този начин да организирам деня си около спорта.
След толкова години в сферата на груповите тренировки, вече смело мога да кажа, че това е моето призвание.
Стартът за мен беше още в ученическите ми години в клубът по аеробика в Хасково, от където съм родом. Казва се Виолена и все още е един от водещите клубове по спортна аеробика в България.
И докато завършвах Макроикономика в Пловдив, живях и работих няколко години в София, после обратно в Пловдив, роди се дъщеря ми, вече тийнейджър, спортът винаги е бил част от ежедневието ми. Всеки ден. Дори и в дните, в които не тренирам.
Затова естествено стана така, че вече 14 години това е и моя основна работа. Казват, че такива като мен са щастливци – работят това, което им е страст и призвание. Как да не се съглася?
Обичам работата си и я практикувам с нестихващо вдъхновение.
Обичам да уча и го правя постоянно, обикновено съчетавайки го с друго любимо занимание – пътуването.
Обичам да преподавам, да изисквам от себе си и останалите, да се радвам на напредъка.
Обичам предизвикателствата, те са добър учител.